Историята на турското кино започва в годините преди Първата световна война,когато за пръв път в страната се прожектират филми,доставени от чуждестранни компании.Първото приложение на седмото изкуство в Турция е свързано с нуждите на армията.На австрийски режисьор е поръчано да заснеме кадри от фронтовете.Първият турски филм,реализиран от турски режисьор датира от 1914 г.,а през 1917 г. са снимани и първите игрални филми.Тогава е създадена и частната филмова компания 'Кемал филм",с която се слага началото на турската филмова индустрия.До втората световна война турското кино се развива в продължение почти на две десетилетия под въздействието и благодарение на изключителната работоспособност на Мухсин Ертугрул,театрален и филмов режисьор,актьор и постановчик,получил образованието си във Виена и Москва,спечелил си прозвището "баща на турското кино".
Периодът от 1939 до 1950 се характеризира с появата на нови режисьори и актьори,чийто брой е все още твърде малоброен в сравнение с този на заетите в театъра.Това е период на експерименти и търсене в киното.Скоро неговите възможности да прониква много по-бързо и лесно от театъра и в най-отдалечените провинции стават причина броят на частните компании-филмопроизводителки да достигне двадесет.В страната се появяват творци,завършили специално образование и носители на нови идеи както по отношение на използуваните сюжети,така и по отношение на технологията на филмовото производство.Те са ръководени от Лютфи Йомер Акад,чиито разбирания за киното се различават от тези на великия му предщественик М.Ертугрул.В периода между 1950 и 1966 г. се появяват над петдесет нови филмопроизводители.
Трябва да се отбележи,че турското кино никога не се е развивало като идеологическа институция и не е усещало почти никак намесата на държавата или на дадена партия както по отношение на избора на сюжети и теми,така и по отношение на финансирането на отделни продукции.То е поставено на чисто търговска основа и степента на търсенето и предлагането решава всичко.Обикновено собствениците на филмови компании се стремят да изградят в страната собствена мрежа от киносалони,или използуват системата на даване на своите филми за прожектиране срещу заплащане.Най-известен след Акад в този период става режисьорът Метин Ерксан,чийто филм "Безводно лято" завоюва наградата "Златната мечка" на филмовия фестивал в Берлин през 1964 г.След преврата от 27 най 1960 г.турското кино също се социализира и тематиката на филмите се ориентира в много по-голяма степен към живота и проблемите на ежедневието,на турското село,на борбата за оцеляване сред жителите на предградията.Като втора и много по-масова вълна се развива тенденцията на правене на евтини касови филми с приключенско-криминални или мелодраматични сюжети.
Пак по това време се правят и стъпки за адаптиране на съвременните техники към нуждите на филмовото изкуство.В университетите в Анкара и истанбул се откриват курсове по история на киното,а в Академията на изящните изкуства се основава факултет по киноизкуство.Създава се ново поколение от филмови творци,които имат ясно съзнание за важността на киното и за неговите възможности като масово изкуство.С цел попомагане на филмовото изкуство в град Анталия започва да се провежда ежегоден филмов фестивал,на който се връчва наградата "Златният пашкул" /градът е център на традиционното производство на коприна/.Филмов преглед се организира и в град Адана.Пак по това време в 12 филмови студиа започва производството и на първите цветни филми.
Към 1970 г.броят на кината в Турция достига 1200,а броят на зрителите надхвърля 90 милиона годишно.През същата година е достигнат и върхът във филмовото производство-220 филма.Едни от световно известните филмови творци от 70-те години е Йълмаз Гьоней,актьор и режисьор от кюрдски произход,чиито филми са носители на авторитетни международни награди от европейските фестивали.
Турция е поне на едно поколение време от членството си в ЕС, преговорите с Брюксел ту почват, ту спират, но в страната отчетливо се усеща възход на национализма.
От масовото кино през образованието до политиката преминава тънката червена линия на нещо, което Европа трудно разбира и възприема. Турция си остава голяма страна на контрастите, настойчиво изискваща повече внимание от европейците.
Кинозрителите в Турция обичат своите герои и винаги готовият да се сбие тарикат и женкар Яндъм Али идеално пасва на вкусовете им. Във филма "Последният османлия" той смело се нахвърля срещу британските сили, окупирали Истанбул. Но има и още една причина за успеха на историята, развиваща се при разпадането на Османската империя в края на Първата световна война. Това е надигащата се вълна от национализъм в турското кино, захранвана от сюжети на героични исторически теми и актуални събития като войната в съседен Ирак.
Използвайки популярността на местните телевизионни звезди, турските кинопродуценти отправят голямо предизвикателство на холивудските филми, доминиращи екраните. Разбира се, филмите за масовата публика са далеч по-популярни от турските кинопроизведения, отличавани по световни фестивали заради художествените им качества.
Режисьорът на "Последния османлия" Мустафа Севки Доган не храни илюзии коя е рецептата за успеха на главния му герой, създаден на базата на популярен комикс. "Яндъм Али е голям герой и героизмът е нещо, което ни вълнува... Може би избрахме този сюжет, защото познаваме от какво са замесени нашите хора, а мнозинството то тях обичат героичните продукции", споделя той пред Ройтерс.
Във филма Яндъм Али еволюира от чаровен разбойник до герой на националното освобождение от чуждестранните сили, вдъхновен от примера на основателя на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк.
Но Доган посочва, че е важно да се пази киното от крайния национализъм.
В Турция ултранационалистите са обвинявани за редица престъпления. Последното по-известно от тях е убийството в Истанбул на известния турски журналист от арменски произход Хрант Динк. "Аз съм срещу прекаления национализъм", декларира режисьорът.
Доган участва и в създаването на телевизионния сериал, който миналата година даде основата за заснемането на най-успешния турски филм "Долината на вълците - Ирак". В нееднозначно възприемания филм главният герой Полат Алемдар сам-самичък се сражава с американската армия в Ирак.
"Вълците" с рекорден по местните стандарти бюджет от 10 милиона долара породи вълна от антиамериканизъм в Турция. Поводът бе съвсем реален инцидент в Ирак, в който американски части задържаха турски командоси и им нахлупиха качулки. Освен масовия гняв се стигна и до дипломатическо напрежение с Вашингтон.
"Случаят засягаше гордостта на турците е и бе възприет като начин повод за отмъщение... Видя се, че публиката може да бъде привлечена с такива филми. Роди се нещо като мода", разказва кинокритикът Угур Вардан.
"Долината на вълците" е единият от двата турски фирма, гледани от над 4 милиона зрители. Той надмина фантастичната комедия G.O.R.A., в която главният герой Джем Йлмаз се опитва да избяга от отвлеклите го извънземни. Освен "Последният османлия" другият боксофис успех тази година бе "Маскираната петорка в Ирак", в който несръчна турска банда успява да надвие американската армия в Ирак и да пренасочи иракския петрол към Турция.
"Подобни продукции за масовия вкус засенчиха в Турция филмите, които печелят награди в чужбина. Един от първите големи международни успехи на турското кино бе Yol ("Пътят") на Йълмаз Гюней. През 1982 г. той спечели "Златна палма" в Кан с разказа си за тежкия живот след военния преврат в Турция през 1980 г. Само преди четири години и пак в Кан Uzak ("Далече") на Нури Билги Джейлан получи голямата награда на журито и наградата за най-добър актьор. У дома обаче филмът бе гледан от едва 30 хиляди души., посочва продуцентът Мехмет Сойарслан. "Не е достатъчно турската киноиндустрия да се крепи на краката си. За съжаление филми като този не привличат публиката", споделя той пред Ройтерс в офиса на Ozen Film, една от големите кинокомпании на страната.
Упадък и възраждане
Според Сойарслан човек не бива да се съобразява с оценките на критиката, ако иска турски филм да се конкурира с големите чуждестранни продукции. В средата на 70-те години турското кино западна с възхода на телевизионните продукции. В резултат на това намаляха и киносалоните - от няколко хиляди до около 250. Към момента, в който започна възстановяването - някъде в края на 80-те години, бяха останали неколцина продуценти и режисьори и много малко желаещи да инвестират в индустрията.
Чак през 1996 г. турското кино направи скок напред с успеха на филма Eskiya ("Старецът") на Явуз Тургул, събрал над 2.5 млн. зрители. Сюжетът му е за живота на бандит, излязъл от затвора след 35-годишна присъда. Търсейки отмъщение, той се сблъсква с реалността в лицето на млад пройдоха, идващ от баровете, хазарта, дрогата, алкохола и леките жени на истанбулския квартал "Бейоглу". "Турското кино беше спящ гигант, който се събуди в този момент. Това, от което имаше нужда тогава, бе храна", разказва Сойарслан.
Днес броят на заснетите в страната филми се е удвоил до около 30 годишно. Зрителите на турските продукции носят около половината от боксофис приходите.
През последното десетилетие турската киноиндустрия напредна и технологично. Следващата крачка е да постигне международна популярност за тези филми. "Сега трябва да опитаме да пробием в чужбина. Вярвам, че турското кино днес може да се сравнява със световните образци по технически стандарти и темпо", допълва Сойарслан.
(в. " Дневник ",17.04.2007 г. )
Няма коментари:
Публикуване на коментар